Дъжд

Хваната между няколко капки дъжд,
исках да избягам, но вместо това
започнах да ги броя,
дадох им и имена,
заобичах тяхната чистота
и вълшебната им миризма…
Не искам да бягам от тях вече
под дъжда усетих свобода,
и на капките искряща светлина,
забравих дори и страха,
че теб те няма,
вече не съм сама,
имам си дъжда...
Може би ще дочакам
и прекрасната дъга...

agleya_

Последната роза на лятото

Последната роза на лятото
сведе глава уморено, което
доведе пеперуда да я утеши
и малко любов да й внуши…

Последната роза на лятото

засия до падналото листо,
нежно пеперудата прегърна
даде й целувка и земята преобърна…

Последната роза на лятото
изпрати пеперудата към своя полет
тихо притихна и спомена си върна
щастие от допира на човешката ръка…

Последната роза на лятото
знае каква е нейната съдба,
мисия света голям да краси
и да го пази от своите бодли…

agleya_

Исках да ти разкажа

Исках да ти разкажа
какво е да прегръщаш
есенния вятър,
какво е да превръщаш
жълтото на листата в шедьовър...

Исках да ти разкажа
за огнената искра в очите,
исках да ти покажа
как с нея да задържиш мечтите...

Исках да ти разкажа
какво е да се танцуваш
сред златната шума,
какво е да целуваш
със силата на една дума...

Толкова неща исках да ти кажа,
и с това да изгоня всяка самота,
но думите ми се сляха с пейзажа,
и превърнаха се в есенната соната...

Автор: Agleya_

Да твориш

Ръката ти трепери,
не знае ще може ли
още малко да издържи
без нищо диво да сътвори...

Да го нарисува ли
или да го напише?
Ще се получи ли
или ще е поредното клише?

Желанието прогаря ръката ти
Искаш неуловимото да уловиш...
Дивото да погали душата ти..
Така силно искаш да се изразиш..

Пулса препуска, убива те,
рисуваш, триеш, пишеш,
а творбата ти една и съща е
иска ти се да я съживиш...

Преследват те очи, които обичаш,
и само тях можеш да описваш,
само тях знаеш как да рисуваш,
те те научиха как да твориш...

agleya_

Моя свят

Опитвам се да спя,
не мога, часовникът е спрял
някъде между този свят
и онзи другия.. различния...
Свят, в който има повече чистота,
свят, в който птиците не умират сами,
свят, в който се случват малки чудеса,
свят, в който хората по-малко ги боли,
свят, който се пробужда след всяка буря,
свят, който няма толкова много самота...
Свят, който има душа...
Свят, в който всичко е съвършено
в своята кристална простота
и няма нищо незавършено,
дори капките дъжд си имат имена...
А момиченце оцветява всичко в червено,
защото така ще го направи по-красиво...

Будна съм, а онази част от мен
потъна в сънищата за различния свят,
там ще открие лек против реалността...

agleya_

Ще те видя

Ще те видя когато
за всички други си невидим.
Ще те открия когато
за всички други си изгубен…
Винаги ще чувствам къде си,
винаги знам къде е любимата сълза…

Ще те грабна в шепите си
точно преди да се разпаднеш,
ще те задържа цял
нали за това винаги си копнял…
Ще те пазя както пазя
любимата си сълза…

С всички нюанси душата ми ще украсиш,
лицето ми нежно ще галиш,
по гърдите ми ще се спускаш,
отпечатък на възглавницата ще оставиш,
нали така прави любимата ми сълза…

Agleya_

Преливащи небеса

Преливащи небеса,
с хоризонта си играят...
В червено понякога изгарят,
друг път в лилаво плачат,
с облаците танцуват..
Картини божествени рисуват,
с всичко живо се сливат...
Не спират и не спират
да се целуват в далечината...
Небесата обгръщат планината,
показват й какво е нежността,
и на птичката малка душевността...
Небесата докосват вечността
и отнасят обичта до безкрайността!

Agleya_

В търсене

Тя искаше толкова силно да го намери, и го търсеше навсякъде, в тъмнината, в тишината, в деня, зад ъгъла, под мостовете и дърветата...Но как се намира прашинка? Та той е точно това - всичко събрано в една прашинка...Малкото нещо, което съдържаше в себе си целия смисъл... Частицата, която ще облекчи нейната болка... Парчето пъзел, което имаше властта да спаси нейната душа...

Той не беше вселена, той беше онова, без което вселената не може да съществува.

За това тя продължава да го търси и някога, някъде ще го намери...Ще разсее мъглата около него... Ако трябва ще го извади от редовете на старата книга...

Но ще го намери и ще му подари усмивка и докосване. Ще му позволи да спаси каквото е останало от нея!

Agleya_