Някъде в океана от думи,
между първият и хилядният ред,
май някой ми се усмихва,
нещо проблесна за миг,
може би думите дългоочаквани,
намират път и даряват прегръдка...
Докосване ли бе от невидими ръце,
музата ли ме намери с момчешко лице?
Или за кратко бе обсебване,
което не търпи не....
Въздишка се откъсна от гърдите,
а сърцето само се размечта...
Буря ли ще е момчето или лек бриз?
Или просто малък каприз?
Някъде из редовете в друг свят попадам,
и здраво ще го държа,
докато момчето здраво държи моята ръка...
Agleya
Няма коментари:
Публикуване на коментар