Спомен

Спомен ме преследва,
но не спомен за силните ръце,
а спомен за твоите мигли
на едната страна от моето лице,
пърхащи в сутрешна прегръдка..
Събудени сме в споделена топлина
вдишвайки на малки глътки нежността...

Сега търся къде намира се утехата,
пречупена ли остана в заглъхващ смях,
спомена за миглите ти може би е грях,
но от него онемях и с него летях...
Искам да заключа тази топлина,
Опасявам се утехата ще трябва
да ме намери сама,останах без сила
пробвайки спомена да съживя..

agleya_