Гласът на реката
Сутрините са пълни с най-сладките септемврийски слънчеви лъчи, които целуват кожата и сенките. Но вятърът става все по-силен и все по-студен, а дърветата се сбогуват със своите листа.
Сега, ако се заслушаш внимателно, ще можеш да чуеш безброй идеи и мечти, по-силни от зимата, мечти за крака готови да затанцуват танца на надеждата.
Тъмнината не е по-силна от всичката любов в нас. И всичко, което трябва да направим е да отворим сърцата си и да бъдем музиката, да бъдем цигулката, да бъдем причината, поради която се доверяваме и обичаме отново.
Тогава ще можем да преживеем тази зима заедно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар