Обичам начина, по който тя оцеля. Оцеляването й стоеше добре. Нямаше тъмни белези под очите й. Може би са дълбоко в нея, но на мен ми харесва начина, по който тя гледаше през тях и се смееше на живота. Правеше го с грация. Тя ходеше по вчупени стъкла и премина през огъня и все още се усмихваше. И, честно, не се интересувам от хора, които не са живяли и не са умирали поне няколко пъти. Които не са почувствали сърцето си разкъсано или не знаят какво е да изгубиш всичко. Доверявам се на хора, преживяли всичко това, защото те се борят за нещо. Знам през какво е преминала тя. Искам да й благодаря, че е оцеляла. И искам да знае, че съм до нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар