Някъде в океана от думи,
между първият и хилядният ред,
май някой ми се усмихва,
нещо проблесна за миг,
може би думите дългоочаквани,
намират път и даряват прегръдка...
Докосване ли бе от невидими ръце,
музата ли ме намери с момчешко лице?
Или за кратко бе обсебване,
което не търпи не....
Въздишка се откъсна от гърдите,
а сърцето само се размечта...
Буря ли ще е момчето или лек бриз?
Или просто малък каприз?
Някъде из редовете в друг свят попадам,
и здраво ще го държа,
докато момчето здраво държи моята ръка...
Agleya
понеделник, 16 ноември 2015 г.
вторник, 10 ноември 2015 г.
Ако искаш...
Ако искаш да те чуя, шепти ми,
ако искаш да тичам към теб,
направи крачка към мен,
ако искаш да те стигна, протегни ръка,
ако искаш да те целуна, поеми дъх…
ако искаш да тичам към теб,
направи крачка към мен,
ако искаш да те стигна, протегни ръка,
ако искаш да те целуна, поеми дъх…
Ако искаш да те докосна, слушай ме,
знам да докосвам с думи,
докосвам душа, а не кожа,
ще ти разказвам вълшебна приказка...
знам да докосвам с думи,
докосвам душа, а не кожа,
ще ти разказвам вълшебна приказка...
Ако искаш да те обичам, покажи ми
скритото в красотата на твоята душа
ако искаш да остана с теб, вържи ме
за твоето сърце, дай ми топлина…
скритото в красотата на твоята душа
ако искаш да остана с теб, вържи ме
за твоето сърце, дай ми топлина…
Agleya_
вторник, 3 ноември 2015 г.
Спомен
Спомен ме преследва,
но не спомен за силните ръце,
а спомен за твоите мигли
на едната страна от моето лице,
пърхащи в сутрешна прегръдка..
Събудени сме в споделена топлина
вдишвайки на малки глътки нежността...
но не спомен за силните ръце,
а спомен за твоите мигли
на едната страна от моето лице,
пърхащи в сутрешна прегръдка..
Събудени сме в споделена топлина
вдишвайки на малки глътки нежността...
Сега търся къде намира се утехата,
пречупена ли остана в заглъхващ смях,
спомена за миглите ти може би е грях,
но от него онемях и с него летях...
Искам да заключа тази топлина,
Опасявам се утехата ще трябва
да ме намери сама,останах без сила
пробвайки спомена да съживя..
пречупена ли остана в заглъхващ смях,
спомена за миглите ти може би е грях,
но от него онемях и с него летях...
Искам да заключа тази топлина,
Опасявам се утехата ще трябва
да ме намери сама,останах без сила
пробвайки спомена да съживя..
agleya_
Думи
Някой някъде чете
и думите една по една краде,
някой някъде пише
и думите една по една губи...
Някой някъде безпаметно се влюби
и думите една по една подари,
дори мъглата думите попи
и всичките си тайни разкри...
и думите една по една краде,
някой някъде пише
и думите една по една губи...
Някой някъде безпаметно се влюби
и думите една по една подари,
дори мъглата думите попи
и всичките си тайни разкри...
Абонамент за:
Коментари (Atom)

