Бягам

Бягам 

Бягам по тясна пътека,
бягам с очи затворени,
бягам с ръце разперени,
бягам с болка в сърцето,
бягам, а сълза гали лицето...
В миг безкраен
тънък лъч от светлината
се промъква да
изгони тъмнината,
да сгрее моята душа
и да пресуши последната сълза.....
Ще успее ли??? С такава сила
да запали отдавна изгаснала стихия?
Да изтрие сълзата,
да докосне душата,
да даде надежда?
Лъч светлина
и само малко тишина....
Бягам, но вече с усмивка,
бягам, усещайки милувка...
Светлината е с мен,
и отново е ден...

Автор: Agleya

 

Гласът на реката

Гласът на реката

Сутрините са пълни с най-сладките септемврийски слънчеви лъчи, които целуват кожата и сенките. Но вятърът става все по-силен и все по-студен, а дърветата се сбогуват със своите листа. Сега, ако се заслушаш внимателно, ще можеш да чуеш безброй идеи и мечти, по-силни от зимата, мечти за крака готови да затанцуват танца на надеждата. Тъмнината не е по-силна от всичката любов в нас. И всичко, което трябва да направим е да отворим сърцата си и да бъдем музиката, да бъдем цигулката, да бъдем причината, поради която се доверяваме и обичаме отново. Тогава ще можем да преживеем тази зима заедно.

Тя оцеля

Обичам начина, по който тя оцеля. Оцеляването й стоеше добре. Нямаше тъмни белези под очите й. Може би са дълбоко в нея, но на мен ми харесва начина, по който тя гледаше през тях и се смееше на живота. Правеше го с грация. Тя ходеше по вчупени стъкла и премина през огъня и все още се усмихваше. И, честно, не се интересувам от хора, които не са живяли и не са умирали поне няколко пъти. Които не са почувствали сърцето си разкъсано или не знаят какво е да изгубиш всичко. Доверявам се на хора, преживяли всичко това, защото те се борят за нещо. Знам през какво е преминала тя. Искам да й благодаря, че е оцеляла. И искам да знае, че съм до нея.

Шепнещ вятър

Whispering wind

Like the whispering wind you sent to me
Like the hopeless time you gave to me
I watched your dreams all slip away
I watched your dreams all slip away

There's a hopeless place inside my heart
When I look inside I see where we are
Like the whispering wind in the top of the trees
I will watch the sky come following me

Like the rain on my windows late every night
Like the hope I have for us every time
It's like the whispering wind in the top of the trees
I see it sway as you come for me

There's a whispering wind, I feel it inside
Like a place I can feel but never will see
Let a whisper come touch you, come touch every thing
I stand in the way of the things I can be

Let the whispering wind come lift us away
Let it push us apart if we wish to stay
You're my sweetness, my baby, my love for all time
Like the whispering wind it makes you all mine

Like the whispering wind you stand here with me
Like the whispering wind you stand here with me
I see your dreams all slip away.

Шепнещ вятър - Превод

Като шепнещия вятър, който ми изпрати,

Като безнадеждността, която ми даде,

Виждах как всичките ти мечти се изплъзват,

Виждах как всичките ти мечти се изплъзват.

Има безнадеждно място в моето сърце,

Когато погледна навътре виждам къде сме ние,

Като шепнещ вятър на върха на дървото,

Ще гледам небето, което ме следва.

Като дъжда по прозорците ми късно всяка вечер,

Като надеждата за нас, която имах,

Като  шепнещ вятър на върха на дървото,

Виждам го когато ти дойде за мен.

Там има шепнещ вятър, мога да го усетя,

Като място, което мога да почувствам, но не и да видя,

Позволи на шепота да те докосне, нека докосне всичко.

Осъзнавам, че аз сама стоя на пътя на всичко, което мога да бъда.

Нека шепнещия вятър ни отнесе на далеч,

Нека ни избута, ако искаме да останем,

Ти си моята слабост, моята любов за всички времена,

Позволи на шепнещия вятър да те направи целия мой.

Като шепнещ вятър ти остана тук с мен,

Като шепнещ вятър ти остана тук с мен,

Видях как всичките ти мечти се изплъзват.

Отровно дърво

A poison tree

I was angry with my friend:
I told my wrath, my wrath did end.
I was angry with my foe:
I told it not, my wrath did grow.

And I watered it in fears,
Night and morning with my tears;
And I sunned it with smiles,
And with soft deceitful wiles.

And it grew both day and night,
Till it bore an apple bright.
And my foe beheld it shine.
And he knew that it was mine,

And into my garden stole
When the night had veiled the pole;
In the morning glad I see
My foe outstretched beneath the tree.


Отровното дърво - Превод

На другар се разгневих,

казах му - гнева изтрих,

после на врага се разгневих,

премълчах - гнева остана.

Със сълзи и страхове

го поливах с часове,

сгрявах го с усмивки срамни

и с хитрини измамни.

Той растеше нощ и ден

и завърза плод блажен,

и го зърна моя враг

и през моя праг

се промъкна у дома,

крит от нощната тъма.

Под дървото сутринта

го видях прострян в праха.

Тишина

Silence - Тишина

Are you drowning in the noises

that surround you everyday
do you struggle to keep things at bay
and at times does it feel like your loosing the way
are you tempted by the voices
trying to lead us all astray?
do not always believe what they say
come along, peace and quiet are not so far away

if your mind is out of tune
feel the silence -
don't know what to do
feel the silence -
it is inside of you
feel the silence -
if you listen you can hear it -
the silence in you

creation - love - friendship - infinity - beauty - joy - knowledge - strength

are you looking for a haven
anywhere that you may roam?
there is shelter an oasis of your own
come along, you'll find, you're already home

Давиш ли се в шумовете,

които те заобикалят всеки ден?

Мъчиш ли се да се запазиш сух

и понякога имаш ли чувството, че си се загубил?

Изкушават ли те гласове, които

искат да те отклонят от пътя ти?

Не винаги им вярвай,

тишината и спокойствието не са толкова далеч.

Ако умът ти си играе с теб,

почувствай тишината -

не знаеш какво да правиш-

почувствай тишината,

тя е вътре в теб,

почувствай тишината -

ако мъчиш и не можеш да я чуеш -

почувствай тишината вътре в теб.

Творение - любов - приятелство - безкрайност - красота - радост - знание – сила.

Търсиш ли убежище,

навсякъде където може да се скита?

Там някъде ще намериш собствения си оазис

и ще осъзнаеш, че си намерил дома си.

Можеш ли???

Можеш ли? 

Mожеш ли да си единствения

за мен?

Можеш ли да ме обичаш,

както не си обичал до сега?

Ще имаш ли смелостта?

Ще ми дадеш ли всичко,

което имаш?

Ще ми подариш ли

сърцето си?

Ще ме допуснеш ли

в душата си?

Ще споделиш ли с мен

последната си глъдка въздух?

А може би дори и една сълза...

Ще ме стискаш ли за малката ръка?

Сякаш ако ме пуснеш ще умра...

Бих живяла сто живота,

бих умряла стотици пъти,

бих останала с теб стотици дни,

бих те обичала, хиляди години,

за един единствен миг на такава обич...

Can you be?

Can you be the one?
Can you love me
like you never love before?
Will you have the courage?
Will you give me
everything you have?
Will you give me 
your heart?
Will you let me
in your soul?
Will you share your last breathe
with me?
Or may be just one tear...
Will you hold my little hand?
Like if you let me I will die...
I would live a hundred lives,
I would die a hundred times,
I would stay with you a hundred days,
I would love you a thousand years
For just one moment of love like this...

Автор: Agleya